Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2010 13:09 - Пещерата - гроб или утроба
Автор: assiavassileva Категория: Други   
Прочетен: 5433 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 25.10.2010 12:33


Пещерата - гроб или утроба

С напредване на цивилизационните процеси, човекът непрекъснато се променя. Но предвид последното му състояние все по-често сме провокирани да се запитаме – това еволюция ли е? В какво се превръща  Homo sapiens – Разумният Човек? Заграждащ се с все по-изобилен свят от предмети около себе си, дали той не компенсира едно задълбочаващо се запустяване на вътрешният му духовен свят?  Излязъл от „мрака” на пещерата  дали  не се затваря безвъзвратно в една много по-зловеща пещера ?

Да поговорим за хората и пещерите. И по-специално за пещерите и хората по нашите земи…

Наистина е вдъхновяващо това, което може да се изследва за отношенията между  древните ни предци и пещерите!!!

Като начало може да се тръгне от етимологията на самата дума „пещера”. Тя се числи към имената от старобългарското*er склонение. То се представя основно от две имена - Мати и Дъшти. *Er-основа се съдържа в днешните съществителни сестра, девер, свекър, свекърва (преминало по-късно към -ъv- основа). Тематично -*er се обяснява като наставка за неотделима принадлежност в названията на най-близките кръвни роднини (вж.  Добрев 1982). Същият автор твърди, че в стожер, север, дънер, пещера и езеро също има тематичен суфикс *er и го свързва с шаманската космография . Подобна етимология може да се търси и в думата щерна - съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода. 

     image image  

 

Такива ямички могат да се видят почти навсякъде, където има скални тракийски светилищни комплекси.

Има и други думи за назоваване на понятието  -  пещера. Широко разпространено е названието “маара”. То е много разпространено около с. Крушуна (Урушка маара – до Крушуна - обл. Летница, Малката маара, Пещерата „Маара“ в Драма). (вж. Явор Цветанов-курс.раб.).

Назоваването на пещерата с думата “печ”  пък е характерно за  Северозападна България (Сухи Печ при с. Горни Лом - Белоградчишко; Башовишки печ при гара Орешец). ( В др. руски „пещера„ е „печера”).  „Пещера” се трансформира и в „пещ” като се използва със същото значение (Кривата пещ – с. Гинци, Софийско).

Маара-печ-пещ - по-нататък в изложението ще се спрем по-подробно на значението и връзката между тези назовавания и определени обредно-култови представи и практики.    

            Смята се, че в  България има над 5 хиляди пещери. Те се образуват при движение на води, попаднали в подземни кухини. Известно е, че създаването на пещерите отнема милиони години. Може би оттук идва магическото им излъчване и силата, с която привличат човека още от най-ранните епохи. Заради възможността си да приютяват и опазват - естествено се е зародил процес на обожание на тези места и олицетворяването им с женското, майчинско начало. Това също потвърждава идеята за тематична обвързаност на съществителното „пещера” със съществителните  „майка и дъщеря” и всички думи, означаващи  роднинство и неразривна свързаност. За древния българин явно това са понятия от един порядък.

Пещерата е основен елемент в светогледа на най-древните ни предци – траките. Култовите им места са винаги на върха на планината, в пещера с течаща вода. Пещерата за тях е символ на утробата и зараждането на живота. Според орфическата доктрина Хаосът (Космосът) представлява яйце (равнозначно на изначалната пещера). От него се е появил Единият Бог. Той се слял с  Богинята-Майка и от това единение се родил царя-жрец, персонифициран в образа на Орфей. Този мотив има множество реминисценции – например историческите сведения за Залмоксис – пророк, цар и законодател на тракийското племе Гети. Той е ученик на Питагор и посветен от него в тракийските мистерии. Както разказва Херодот, той построил подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да свидетелства за тайната за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.

Пещерата, представлявана от яйцето като обреден предмет е сакрален символ на космическия кръговрат. Затова пещерите стават част от погребалните традиции и вярата в задгробния живот на възкръсващите хероси. Тази символиката се е запазила и до днес – това е видно при великденските яйца и ролята им именно във Възкресенските християнски тържества. (В древноруския езически календар в деня, посветен на умрелите роднини Радуница – 9 март се слагат червени яйца на гроба и също се търкалят яйца).

Тракийските могили се отличават със силно изразена яйцевидна форма. Те са разположени като огледален образ на ярките небесни съзвездия. Според специалисти (Мая Стоянова) техният общ план загатва за съществуването на Млечния път, в които древните може би виждат пътя към безсмъртието. Под всяка могила има гробница, а входът, пред който са изпълнявани погребалните ритуали, нарочно е оставен отворен. Т.е. влизането в това измерение „Пещерата – Гроб” (напомня месопотамския ад – apsu – или изначалната пещера) е последвано от излизане  - „Пещерата - Утроба”, новораждане в едно по-висше, горно измерение (потвърдено от ориентацията на могилите според небесните тела). След затварянето на гробницата и засипването на могилата се оставял отдушник. В този смисъл е любопитно каква е семантиката на думата „от-душник”, може би идва точно от идеята за „изходен път за душата”. Такива отдушници имат и египетските пирамиди, като по цялото си протежение те са изписани с текстове, напътстващи душата за пътя й на излизане от земните измерения.

Според Лияна Фероли предшественици на пещерите-утроби са обредните ями, имитиращи женската полова система. Всеки род и всяко племе си е имало такава яма- утробата на Богинята-Майка, където се принасяли жертви и дарове. Поставяли са в тях и начупени парчета от глинени съдове, символизиращи семето, влизащо в утробата. Към тези светилища е имало непременно и извор, служещ и за хигиена, и за почитане на женското начало на водата. В орфическата космогония  хаосът е представен като утробата на света. Той е празнота, тъмна и влажна, която поддържа структурата и архитектурата на видимото.

Забележителен феномен, материализиращ тези древни схващания е пещерата-утроба Вулвата в България. Никъде по света не е намирана подобна пещера. Това е гигантска идеограма (йероглиф), изобразяващ по един изключително впечатляващ начин, древнотракийската идея за духовното зачеване и новораждане.

Вулвата се намира в близост до село Ненково, Кърджалийско. Името й идва от самата й форма, наподобяваща женска утроба. Естествената и дължина е 16 метра, но е допълнително изсечена от човешка ръка до 22 метра. Пещерата се счита от изследователите за  стар тракийски храм от ХІ – Х в. пр. Хр. Тунелът има идеална ориентация юг–север, като входът му се намира от юг. На тавана има специален процеп, от който всеки ден слънчев лъч хвърля отражение във формата на фалос, което се вижда в продължение на няколко минути. През различните месеци от годината, слънчевият лъч променя големината си. През август е 2 метра, а през февруари и началото на март, слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 метра. Районът  на с. Ненково е съвсем безводен, но от пещерата извира вода, която се събира в малък басейн в подножието й. Водата от Вулвата се просмуква от скалата и не пресъхва никога.

Изумително е как за древния човек материалният свят е неразривно свързан с невидимия, духовен свят. Търсещ да разгадае тайните на битието си той опитва да чете „живите думи”, които материята изобразява.  Ограничен и „неразвит”  във  видимия свят , той проглежда за невидимите закономерности между материята и духа. За него е ниска цел да доведе до съвършенство удобствата за краткия си земен, житейски   път. Древните ни предци явно гледат по-често отгоре-надолу, а не обратното. Днешният човек е толкова зает със света, който непосредствено го заобикаля, влага толкова енергия да го „цивилизова” и „развие”, че се оказва в невъзможност да се върне и да погледне от отправната точка на „пещерния човек”. За нас си остава загадка как неразвити като материална култура индивиди, са имали знание за космоса и невидимите  духовни процеси в човека. Как върху изключително непретенциозни като материал и изработка древни артефакти са запечатани тайни, които дори до днес остават недостижими за разгадаване със съвременните методи на науката и интелекта. Явно е време да се погледне от „онази” планина и да се разшири панорамата, да се зададат правилните въпроси…

Мистицизмът в отношението към пещерата като сакрално място на трансформация не остава заключено във времената на тракийската цивилизация. Това богато на идеи и високи концепции наследство преминава под различни форми в българския фолклор.

Пещерите-утроби стават част от инвентара на всеки дом. Как? Чрез огнището (вече стана дума, че пещерите често се назовават „печ” или „пещ”). То има формата на утроба, а огънят вътре е обредният двойник на Слънцето. Огнището поема ритуалните функции на семеен олтар. Там е генеалогичният център на дома, където жените раждат и където се крие стопана - пазител на рода и дома. Там се пече хлябът, с който се причастяват домашните и който присъства на ритуалната,  празнична трапеза.

Своеобразна пещера-утроба – може да се нарече иконостасът в дома на патриархалния българин. Там отново имаме образ на раждащата божествена утроба – Света Богородица и свещен огън – чрез свещите.

В народните приказки истината и верния отговор на неразрешимите загадки се търси винаги при Слънцето и Слънчовата майка, които живеят в пещера „накрай света”. Т.е. граничното място - края на земното и началото на небесното измерение.

Селският змей и (отново) неговата майка живеят в пещера накрай селото.

В един по-следващ етап тези образи се реактуализират в българския юнашки епос като Крали Марко и неговата майка . Крали Марко завършва юнашкия си път и се оттегля в пещера на остров сред морето.

Тодор Моллов определя мотива за спасителната пещера като „ахроничен” (извън времето) за българите (вж. „Пещерата в българския модел на есхатологията”). Той изследва пътищата за преминаване на това устойчиво клише в сферите на „високата култура”. Открива го в преработени и преписвани по различно време съчинения, апокрифни и неапокрифни. Отчита явлението като характерно за периоди с тенденция за отшелнически и аскетичен живот в скални  килии и пещери (Иван Рилски, Великата рилска Четворка, Димитър Бесарабовски).

Тук не можем да не обърнем специално внимание на провокативния финал на втория сред историко-апокалиптичните текстове от сборника на поп Драгол (датиран от последната четвърт на 13 век). Това съчинение е компилация от част на т.нар. „Последно видение на Пророк Даниил” и оригинална част из „Пророчество на Лъв Мъдрий”. Последната трета част е без аналог в посочените гръцки източници. Характерно за нея е „рязко възрастване на апокалиптичните очаквания  за „последното време” (Т. Моллов). Най-интересен е неочакваният и „недопустим” според каноничната, богословска есхатоложка концепция финал:

image

„Блажен, който има пещера - той ще се спаси”… Без обяснения, без пояснения, поп Драгол изрича спасителната формула и не се съмнява, че тя ще проговори, на когото трябва.

            След всичко, казано дотук естествено изниква въпроса - мотивът за пещерата битува ли под някаква форма и днес за българина? Търси ли още някой пътя „навътре”? Възможно ли е след като и  днес Вулвата продължава да прегръща оплождащата светлина на Слънцето, да се  роди от  мистерията на този сътворителен акт, духовна реалност за търсещите? Времето и обстоятелствата не са могли да унищожат това „въплътено послание” от предците ни. Мнозина преди нас сигурно са се възползвали от мъдростта и силата му, а сега е наш ред да разчетем смисъла му и да намерим „спасителната си пещера” .

В Евангелие на Св. Йоан 3:4-6 се намира подобен въпрос и важен отговор:

„3. Исус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие. 4. Никодим му казва: как може човек бидейки стар да се роди. Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5. Исус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух не може да влезе в царството Божие; 6. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух„.

Тук отново изкристализира древното знание за духовното новораждане през утробата на Духа Божий. В сборника „Тракийските Послания” (стр. 73, стих 13) Божият Дух е наречен на литургичния бохарски език „РЕЙА” и е определен като раждащата природа в Свещената Троица – Бог-Отец - Бог-Син – Святий Дух-Майка. Изследвания за общия произход на бохарски (коптски) диалект, говорен в Северен Египет и диалектите на съвременния български език, прави д-р Стефан Гайд („Тракийското писмо декодирано ІІ, С. 2006 г.). У гърците наименованието на Светия Дух – РЕЙА преминава като Рея-Дио (Богинята Рея), а при евреите е Руа-Елохим (Дух Божий). Мястото, където се явява Божият дух е наречено МА-РЕЙА (т.е. мястото на Рейа) и в този смисъл може да се търси изпълнение на пророчеството в името на Христовата Майка – Мария.

Ако древното наименование на мястото, където чрез Божия Дух се извършва новораждане (подобно и в тракийските пещери-утроби)  се нарича „ма-рейа”, то може  тук да се търси причината за назоваване на пещерите като „Маара” в някои райони на България.

При гърците Гея (равнозначно на Богинята Майка – Земя) е наречена също „ойкос”, т.е. „място, обиталище” („Химните на Орфей”, Ал.Фол). Тогава кое е това обиталище, къде е мястото, коя е утробата, маарата, където чрез раждащата сила на Духа да стане новораждане?

Не е ли достатъчно да влезе Божият Дух в мястото, което човек може да отвори във вътрешността си, в своята утроба? А когато има място, и когато светлината на Слънцето проникне там, мистерия ще има. Както е имало от времето на предците ни траките и в по-следващите времена. И може би тогава трябва да повярваме в оптимизма на поп Драгол, че пред  „деня на страшния съд”, който има пещера ще се спаси.

 

Край на първа част

Следва втора част „Пещерата на сенките”.

 

24.05.2010 г.

Ася Василева, етнолог

   

 



Тагове:   утроба,   гроб,


Гласувай:
7



Следващ постинг

1. kdimov - Поздравления за Ася
30.01.2012 10:51
Чудесна статия, започваща с полезен анализ на понятието и употребата на по-общите разновидности на пещерите. Впоследствие преминава през неочакваното, но находчиво тълкуване на от-душ-ник, което с лекота обеснява и конструкцията, както на доста пещери Родопите, така и на тунелите от гробните камери в пирамидите. В края достига до втората същностна употреба на пещерите-утроби, като храм за "духовно новораждане".
цитирай
2. анонимен - google website ranking backlinks service
11.02.2012 18:49
gday assiavassileva.blog.bg owner found your website via yahoo but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have found site which offer to dramatically increase traffic to your site http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my website. Hope this helps :) They offer best <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> Take care. Jason
цитирай
3. анонимен - А. Христова
22.03.2012 20:20
Вдъхнових се да посетя известните български пещери и да гледам с друго око на това,което ще видя :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: assiavassileva
Категория: Други
Прочетен: 190927
Постинги: 31
Коментари: 63
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031