Великден е кулминационната точка в обредните календари на всички християнски култури. Възкръсването на Христос ознаменува победата на Живота  над Смъртта. Спасението на човешкия род от първородния грях на Адам и правото на всеки човек да се спаси чрез вяра в Исус Христос и да има вечен живот с Него.

               Християнските символи и поредица от събития, свързани с Великденските чествания намират благодатна почва и лесно се възприемат по нашите земи, защото  има частично и понякога пълно припокриване със символи и обреди, практикувани тук още от най-дълбока древност.

               Кои са най-важните етапи в отбелязването на Великденските тържества.

               Цялата седмица преди Великден е едно постъпателно отвеждане и подготовка за най-върховния момент на празника - запалването на великденския огън от свещеника и занасянето му от богомолците в дома. Седмицата се нарича „Страстна седмица” – защото е свързана със страданията на Спасителя Христос.

              Най-скръбният ден е Разпети Петък – денят, в който след мъчения Христос е разпънат на кръста. Вярващите, в знак на благодарност и съпричастност към христовите мъки, спазват пълен пост през този ден. С плащеницата на Исус, в църквата свещениците покриват маса , която  хората  отрупват с дарове и цветя, провират се под нея в знак на смирение и поклон пред жертвата на Спасителя.

            Забележително е, че идеята за умиращия и възкръсващ след три дни божи син е много древна и позната  на предците ни още от предхристиянско време.  Според орфическата доктрина Хаосът (Космосът) представлява яйце (равнозначно на изначалната пещера). От него се е появил Единият Бог. Той се слял с  Богинята-Майка и от това единение се родил царя-жрец, персонифициран в образа на Орфей.  Орфей слязъл в преизподнята, за да изведе душата на любимата си Евридика.

           Този мотив има множество реминисценции от по-късни епохи – например историческите сведения за Залмоксис – пророк, цар и законодател на тракийското племе Гети.  Той е ученик на Питагор и посветен от него в тракийските мистерии.  Както разказва Херодот, той построил подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да свидетелства за тайната за постигане на безсмъртието.

Пещерата, представлявана от яйцето като обреден предмет, е сакрален символ на космическия кръговрат. Затова пещерите стават част от погребалните традиции и вярата в задгробния живот на възкръсващите хероси. Тракийските могили се отличават със силно изразена яйцевидна форма. След затварянето на гробницата и засипването на могилата се оставял отдушник. В този смисъл е любопитно каква е семантиката на думата „от-душник”, може би идва точно от идеята за „изходен път за душата”./ Такива отдушници имат и египетските пирамиди, като по цялото си протежение те са изписани с текстове, напътстващи душата за пътя й на излизане от земните измерения. / Това е една възможна трактовка на символиката на яйцето, и присъствието му по време на празник, свързан именно с преминаване през смъртта и възкресението в едно ново измерение на живота. До днес се пази вярването,че в дните около Възкресение, душите на покойниците биват „отпуснати” да слязат на земята и се връщат обратно на Свети Дух – понеделника след Педесятница.

Но да се върнем към последователността на събитията на великденския празник.

           Апогеят на честването е среднощната литургия, когато точно в дванадесет часа свещеникът изнася свещ, запалена от олтара и поздравява вярващите с трикратен възглас: „ Христос воскресе!”. Всички му отвръщат :„Воистина воскресе!”. Всеки запалва свещта си от този огън – образ на божествената светлина , която побеждава мрака на смъртта. В мълчание я занася до дома си, като внимава тя да не угасне, защото точно този огън ще освети дома.  Пристигайки вкъщи, стопанинът влиза във всяка стая и оповестява: „Христос воскресе!” – много красив и силен жест; не трябва да остане нито едно кътче, където да не се е чула великата вест.

Интересен феномен е „Благодатният огън”, който православните вярващи в Йерусалим, посрещат на Божи гроб в полунощ срещу Великден. Вярва се,че той слиза от небето и е „нетварен” -  счита се за знак на божествено благоволение.

За козунакът и яйцето като ритуални предмети е писано много, затова на мен ми се иска да обърна сега повече внимание на празнуването като особено състояние на духа.

Защото много от нас ще хапнат козунак, ще боядисат яйца, но дали ще преживеят някакво вътрешно просветление. За това как човек трябва да празнува можем много да се поучим от светогледа на нашите пра-баби и пра-дядовци.

           В народната традиция времето се дели на ДЕЛНИК и ПРАЗНИК. Наблюдава се една равнопоставеност  между празничните и делнични дни. Във времена, когато човекът се е изхранвал изцяло от труда си на нивата, не изглежда много „изгодно” да се посвети толкова време на празнуване. Явно празникът не е време на бездействие и празнота.

      Търси се  циклична и периодично повтаряща се трансформация в преминаването от измеренията на временното-земно ниво - Делник към вечното-свещено - Празник. Празничната си дреха – древния българин нарича „премяна” – това красноречиво говори за целта, която си поставя той във времето на празнуване.

          Делникът е проекция на  Празника! От това как се отнасяме към тези специални дни зависи и как после ще преуспяваме в делниците си.

           Затова от сърце пожелавам на всички да преживеем този Великден като един наистина велик ден. Дори изпълнявайки само една от завещаните ни стъпки към трансформация на вътрешния ни мир – да пренесем с вяра светлинката от храма в дома си и да запазим това огънче до следващия празник.

Ася  Василева

2012г.