Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 17:27 - Гергьовден – в очакване на героя
Автор: assiavassileva Категория: Други   
Прочетен: 2175 Коментари: 0 Гласове:
2



Гергьовден – в очакване на героя Published 03 Май, 2012 03:16:00 Bulgaria Sega
  image

 

Ако се приеме, че във фолклорните източници се пазят спомени от много древни времена, то ето какво може да се открие като наслоявания и съхранени религиозни вярвания, относно празника Гергьовден.
За това, че тук се преплитат редица древни чествания, свидетелства фактът, че до днес на този празник се отбелязват няколко събития – Деня на Българската Армия, Празника  на овчаря и разбира се Патронния празник на Свети Георги.  А във фолклорната обредност, свързана с този ден има  още по-древни мотиви – Слънчевата сватба и така наречените „Ранополия” или празника  „Храни поле”.  Нощта преди Гергьовден се счита добра за магии и то предимно, свързани с плодородие и зачеване на бездетните жени.             
Но защо именно Гергьовден е празника, който пази това знание? Какъв е дълбокия корен, на който стъпва? Несъмнено при разглеждането  на периода в годината, когато се чества той и други архаични идеи,  които носи – стигаме до тракийския му първоизточник.
Знае се колко важен е момента на пролетното слънцестоене,  лятното и есенно равноденствие в ритуалните чествания на траките. Свидетелство за това са така наречените пещери-утроби. Именно в тези периоди на годината там прониква слънчевият лъч, който символично опложда майката-земя и така се зачева новия живот.
Сватбеното съчетаване на жениха - Слънце и земята, Небесния и Земната.
Това е мотив, който се третира от Християнството в контекста на „Сватбата между Църквата и Христос” или на друго ниво „Сватбата между Девицата-душа и Възлюбения Христос”. 
Но тук отново има древен архетип, запазен в редица народни приказки и песни, свързани точно с празника Гергьовден. Разказва се за Слънцето, което си избира невеста и я грабва от гергьовденската люлка. Не случайно на гергьовденските люлки се люлеят момичета, готови за женене. От друга страна и самата люлка като символ се сравнява от фолклористите с „небесната Яковова стълба” , измерението „Между Небето и Земята”, където може да се срещнат двата свята.
Особено характерно за Гергьовденските празници е подчертаното женско присъствие при извършваните ритуали. Жените стават преди изгрев слънце и се къпят голи в сутрешната роса /Евгений Теодоров – „Древно тракийско наследство в българския фолклор”, С. 1972/. Обредна връзката – вода-жена е засвидетелстван в древни орфически химни /Ал. Фол, ”Химните на Орфей”/. Обред, наречен  „влага за майката земя” представлява  възлияния върху земята /приземена обредна позиция, женска/ - чиста вода, която се пръска, но никога върху издигнат олтар от типа „bomos” /мъжка, горна позиция/.
Има подчертано отбелязване на „лявото” пространство, което също е еквивалент на женското начало, в опозиция с „дясното”- мъжко пространство. Мъжкото присъствие е еквивалент на „Горните Йерархии” и не подлежи на усъвършенстване. Но дивата същност на женското начало,  преминавайки през облагородяващи и преобразяващи ритуални жестове може да съдейства за подновяването на  космическия ред. Къпане в „лява вода”, играене на „ляво хоро” – сякаш целия свят тръгва в обратна посока – но може би точно, за да се завърти новия цикъл. Връзката между обредното окъпване и новото начало се анализира и в „Тракийският Орфизъм І” на Цветан Гайдарски: „За тракиеца лечението е не само телесно, но предимно и изпървом духовно, затова лечебното свойство на „живата вода” е неделимо от мистичното кръщение, опрощение и спасение в Бога. За сакралната връзка между лечебното окъпване и духовното новораждане на посвещенческото потапяне, ясно свидетелства обичаят да се изоставят старите дрехи и обличат нови след „очищението” в свещения извор /аязмото/ като израз на вяра в новото начало”. В тази посока може да се търси обяснение и за акцентираното женско обредно присъствие и то предимно в ритуалите, предизвикващи чрез очиствания обновителните сили.
Празникът „Ранополия”, описан подробно в споменатата книга на Евгений Теодоров е разпознат именно като тракийско наследство. „Ранополия” като име на празника се среща и в разновидностите „Храни поле” и „Брани поле”. Тук „храня” е в смисъл на „пазя, охранявам” - върху древен тракийски съд е разчетен буквално същия призив – „Земя, пази ме!”.  Често в народните песни сестрата на Свети Георги се нарича Ранополия. Смята се, че това е късен отглас от образа на тракийската Бендида. Тя е чествана от траките именно в периода между 24 март и 23 април с конни надбягвания с факли. Връзката между двата образа и двата празника е наистина „кръвна” и „родово” свързана с тракийския корен на българската традиция.
Свети Георги в най-дълбоката си същност обаче е наследник на „Тракийския Херос” и от тук произтичат основните му воински характеристики. До скоро беше „канонично”  да се извежда етимологията  на името Георги от гръцки, с корен – Гео, т.е. земя и се превеждаше като „Земеделец”.  Но характерът на честванията и съдържанието на фолклорните творби не подкрепя такова тълкуване. По-скоро това е производно на „Херо, Геро”, което е тъждествено с „Херос-Герой”.
Явно е, че не става дума само за конкретен човек-светец. В началото на османското робство с това име са известни  трима  български светци, но те са късни патрони на това честване  /Георги - Стари, Нови и Новейши/. Появява се успоредна Легенда с герой Михаил войн от Потука, която е буквално повторение на фолклорните разкази за подвизите на Свети Георги. Отново има убиване на змей и пускане на живителните води.  Тя набира такава голяма популярност и се преписва многократно.
Смесването на митологични с исторически персонажи и събития е свидетелство за многопластовото и продължително битуване на вярвания и ритуали от дълбока древност, свързани с образа на героя-победител над силите на хаоса. Затова е логично да се насочат изследванията именно към тракийските хероси.
Типичната икона, изобразяваща Свети Георги е почти пълно копие на изображенията на тракийските хероси от античната епоха. Той е на кон и пронизва с копието си диво животно или тъпче змия /Мадарският конник също/. Българските музеи са пълни с надгробни плочи с изобразени на тях хероси.
И до днес българинът е подвластен на архетипа „Идването на Спасителя, които ще възстанови разрушения ред”. Така тръгвайки от елитарния тракийски Херос, този образ се превъплъщава в „Славният стопан”, Крали Марко, Свети Георги, Дядо Иван – руските братушки, и цяла поредица по-късни проявления  и до ден днешен – цар Симеон и Бойко Борисов.      
Този модел работи безотказно за българина – за това явно е наложително да се потърси възстановяването на извора и истината, заложена в този архетип.  
Предците ни са правели каквото могат, за да „подпомогнат„ -  да съучастват със силите на доброто. В периодите на преход, било то аграрен  или преходите в човешкия живот /ритуалите, свързани с инициации при младежите и девойките/ - древният българин реагира чрез образно слово и ритуални жестове. Организират се чествания със състезателен характер – конни надбягвания, прескачане на огън,  заграждане на своето пространство чрез ритуални процесии…
Тази активност, насърчавана чрез обредите и традициите ни все повече замира – българският Гергьовден губи силата си, а така българинът губи и надеждата си, че може да победи, че е от страната на „Победителя”, и че отново може да дойде Неговият Спасител на бял кон. Финалът звучи песимистично, но аз вярвам, че новото поколение ще ме опровергае.
Подготви: Ася Василева  - eтнолог
Линк към моя блог:  http://assiavassileva.blog.bg/
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com





Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: assiavassileva
Категория: Други
Прочетен: 104791
Постинги: 25
Коментари: 58
Гласове: 90
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031