Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2014 13:31 - Целувката на Енеха
Автор: assiavassileva Категория: Изкуство   
Прочетен: 2344 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.02.2014 21:23




Целувката на Енеха


     Красива беше Долината на вечните Дървета!
     Славеше се с най-красивите хора на земята и с легендите, че оттук всъщост е тръгнал животът по цялата земя.
     Заобиколена от стръмни и високи планини, Долината си имаше и Кристално езеро с разноцветни риби, и обширни поляни, покрити с гъсти и меки килими от цветя и билки. Всякакви прекрасни животни можеха да се срещнат тук. Разбира се, най-величествени бяха Вечните Дървета - нали от тях носеше името си тази чудна земя. Те бяха огромни и непоклатими, с големи зелени корони, където виеха гнезда всякакви чудни птици. Погреднати от долу - тези великани караха всеки да се чувства малък и уязвим. Сигурно затова жителите на тази земя бяха кротки и миролюбиви, мъдри и обичащи хармонията на живота.
     Голямото събитие, което всички чакаха, беше раждането на първородното чедо на царя и царицата. Всеки се опитваше да гадае и да си представя какво ли красиво дете щеше да се роди от родители като тези.
     Царят  Епшир беше силен и достолепен мъж с буйна черна коса и брада, дъбоки и умни очи. Баща беше той за народа си,  всички го обичаха от сърце и се допитваха до него за всичко.
     Царицата Тишера беше истинско съкровище за Долината. От единия край на земята до другия се носеше славата за ненагледната и хубост. Гъстите и коси като копринено покривало загръщаха стройната и снага. Огромните и светли очи излъчваха любов и майчина грижа, които караха дори и възрастните да свеждат поглед.
     Всички бяха щастливи и в трепетно очакване. Само царицата с наближаването на деня за раждане сякаш посърваше и ставаше все по-мълчалива и замислена. Не убягна това от очите на любящия и съпруг. Прегърна я той един ден и и каза:
     - Познавам всеки твой трепет, сърцето ми бие с твоето, сподели какво те мъчи и не ме оставяй да гадая и да се тревожа.-
     Царицата се притисна силно в обятията му и тихо промълви:
     - Дори не искам да изричам на глас това, което мъчи душата ми, за да не го извикам да се въплъти в земята ни. Но товарът е все по-тежък с наближаване на раждането и ще ти разкажа какво ме гнети. Неотдавна сънувах сън, но сън ли беше или истина и досега не знам. Дойде при мен ужасен звяр - зелен змей с кучешка глава, но говореше като човек. Протегна люспестата си ръка с извити нокти и се допря до корема ми. "Красиви хора сте вие от Долината на Вечните Дървета, красив ген носите и даже предците ви са живи още, но забравихте за писаното и обещаното ми. Но ето ти, жено човешка, ще изпълниш договора, който се изрече пред Вечните Дървета."
     Събудих се от ужас и страх, а в коремът ми сякаш вреше пълен котел.
     Много искаше Епшир да утеши Тишера, но думите и сякаш прорязаха съзнанието му. Връхлетя го забравен спомен. Веднъж като обикаляше царството си, за да види как живеят хората, стигна да къщурката на нямата старица Памета. Тя прекарваше дните си, забравена от всички в царството, като тъчеше безкрайно платно, пълно с образи и символи, които никой не можеше да разчете. За нея се говореше, че помни всичко, което е било и вижда всичко, което ще бъде. Единствено малката и дъщеря Орета и помагаше и споделяше самотата и. Орета се оплакала на Царя, че никой не минава да ги види, и пътят към дома им е отдавна забравен. Споделила, че често вижда майка си да плаче, защото това, което помнела било жизнено важно за хората в долината, а никой не искал и да знае - но единствената и утеха било тъкането.
    Това си спомни цар Епшир и нареди да приготвят коня му за път. Тъкмо се канеше да потегли и чу слугите си да го викат, защото царицата започнала да ражда.
    Затича се царя с молитва в сърцето и зачака пред вратата на царицата, за да чуе най-чакания детски плач.
    И ето - този час настана, роди се прекрасно момиченце, красиво като звездица. Нарекоха го Калена. Само един недостатък си имаше детето - кървав белег прорязваше челото му. Но старите баби мъдро отбелязаха - "Много хубаво не е на хубаво. Нека си има недостатък, да не му завидят ангелите!". Успокои се царицата и забрави тъмните мисли. Денонощно бдеше над момиченцето и не го изпускаше от прегръдките си.
    Калена растеше в любов, но към първата си годинка започна всяка вечер да сънува кошмари. Образи, от страшни по-страшни, изпълваха невинната и душа. Детето ставаше все по-затворено и мрачно, и говореше само насън,а денем и дума не отронваше. Белегът на челото му започна да потъмнява и сякаш лицето му се променяше от нощ на нощ. Все по-рядко хората виждаха или чуваха нещо за детето, докато не се разбра най-ужасното. Всички жени, родили в един и същи ден с царицата показаха децата си - зелени и грозни зверчета. Нямаше вече кяк да се крие истината - цялата Долина на Вечните Дървета се вцепени от страшно предчувствие.
     Отново се сети царят за нямата Памета и потегли с дружината си по обраслия път към дома и.
     Когато пристигнаха там, царят и хората му завариха Орета да оплаква мъртвата си майка. Тя умряла в деня на раждането на младата царица, но в суматохата около това събитие, никой не разбрал за смъртта на старицата. На двора, зад къщата, царя видя да съхне проснато огромното платно с образите, което Памета цял живот тъкала. Видя Вечните Дървета, видя Кристалното езеро, изтъкани с прекрасни цветове, но сякаш нож преряза сърцето му, когато очите му се спряха върху образа на зелен змей с кучешка глава, който държи в ръцете си бебе с корона. Веднага заповяда Епшир да вземат платното и да го занесат в двореца.
     Извика царят любимата си, извика и всички свои мъдри съветницил Застанахе те пред опънатото на стената огромно платно. Погледнаха въпросително царя и не разбираха какво е това. Първа Тишера реагира. И тя, като видя образа на змея, извика и пребледня. Загледаха се всички в извезаните знаци и разбраха, че Памета е записала всичко, което е било и което ще бъде,  и така се е погрижила да остави за тях това знание.
     От написаното разгъдаха, че малко по малко човешкият образ ще изчезне и земята ще се насели от звероподобните. Как можеха те - най-красивите сред човешките чада на земята, да допуснат това!
     На платното се открояваше повече от всичко  образът на голям Сокол с кош в краката.
     Царят обяви награда за всеки, който знае нещо за това същество. Минаха месеци, а отникъде никой не се появяваше. Но ето че една сутрин двама бедни овчари дойдоха пред двореца. Пожелаха среща с царя, защото знаели нещо за чудния Сокол. Разказаха как в една буря замръкнали в гората на Вечните Дървета. Срили се в най-старото от дърветата, което било толкова голямо, че дънерът му бил отвътре като пещера, а короната му не се виждала, толкова ногоре в небето била тя. В тази пещера те видяли нярисувани по стените картини със Сокола и в средата на дървото  - каменен древен олтар. Нали се били избавили от бурята, решили да принесат жертва на олтара - най-хубавото агне и така да благодарят на Бог за милостта Му към тях. Принесли жертавата на олтара и нещеш ли в дънера на дървото станало светло като ден. Огромен Сокол се спуснал отгоре. Окото му било като на човек, а и проговорил с човешки глас: "Отдавна никой не беше носил жертва тук, благодарното ви сърце ви направи да откриете този древен вход към Небето." Оттогава овчарите идвали по два пъти в годината с жертви за олтара на Сокола и той винаги идвал.
     Царят много се зарадва и обнадежди от разказаното. Награди богато овчарите, като им заръча да тръгната от къща на къща, за да разгласят за случилото им се, и да научат всички да благодарят и посещават забравения олтар.
     И така, подготвиха се всички, от малък до голям в Долината на Вечните Дървета, за първото посещение на древното светилище. С най-изрядни жертви, предвождани от самия цар и царица, всички дойдоха до старото дърво.
     Дънерът беше огромен, но едва събра натрупалия се народ. Всички тръпнеха в благоговейно очакване и молитви в сърцето. Принесоха жертивите на олтаря и паднаха на колене. Изведнъж всичко засия и Соколът се спусна отгоре.
     - От хиляди години това място не помни толкова народ да се покланя. Радост е за очите ми да видят това възраждане. Искайте и ще ви дам, каквото е на сърцето ви! - Никой не смееше поглед да повдигне. Само царят чинно се изправи и заговори. Разказа за проклятието, сполетяло Долината им. Помоли за помощ и съвет.
     - В Горната земя, откъдето идвам аз, отдавна знаем за народа на Долината на Вечните Дървета. Наследници сте на много древен род, даже на първите хора по земята. Затова сте и толкова красиви. Има начин да се избавите от проклятието и по-голямата част от пътя към спъсението вече сте изминали. Доведете рожбата си след три дни в дънера. - Така и направиха.
     След три дни доведоха малката Калена до дървото. Тя беше покрита със златно наметало от главата до петите. Нищо не се виждаше от нея, само зловещи звуци се чуваха изпод покривалото. Въведоха детето в дънера и всички излязоха навън. Видяха само ослепителна светлина да изпълва вътрешността на дървото и разбраха, че Соколът се е появил. Всички зачакаха с притаен дъх.
     Соколът се приближи до момиченцето и дръпна златното покривало. Страшна беше гледката, която се откри. Немощно телце на момиче с лице на грозен звяр. Болка премина през тялото на Сокола. Той се наведе над детето и прошепна в ухото му:
     - Ще се качиш в коша, който е в нозете ми. Аз ще те издигна до короната на дървото. Там ще видиш въжена стълба да се вие към небето. Тя има двадесет и четири стъпала. На всяко стъпало трябва да извикваш по едно име, за да се придвижиш по-напред. За другото се довери на сърцето си. Да тръгваме! - Момиченцето изскимтя и сякаш нищо не беше разбрало.
      Соколът го качи в коша и полетя нагоре в дънера. Калена се носеше през безкрайния тунел с невероятна скорост. Беше спряла да диша от вълнение и страх. Дълго ли летяха, кратко ли - никой не може да каже, защото времето течеше по друг начин в този тунел от светлина. Но ето, че се озоваха пред въжената стълба, за която Соколът беше говорил. Той постави Калена на пръвото стъпало и сякаш се изпари.
      Момиченцето се  залюля и изтръпна в усещането, че виси над бездна. Помисли си, че бързо трябва да каже име, за да продължи нагоре по стълбата. Но чие име? Първото, което и дойде наум, беше собственото и име. Не беше го произнасяла никога, а и много рядко говореше, защото звуците, които излизаха от нея, бяха ужасни. Но сега висеше насред нищото и трябваше да се усмели и да продължи нагоре. Пое дълбоко въздух и сякаш изхлипа - "Калена". Изведнъж се озова на второто стъпало. Усети се променена и попипа устните си, които бяха възстановили човешкия си вид. Кое име да извика сега - сърцето и биеше лудо. Не мисли дълго. "Тишера" - името на скъпата и майка. И отново, като се огледа, стоеше на третото стъпало. Косата и се спусна като копринено покривало - същата красива коса, като на майка и Тишера. Радостен трепет изпълни детската душа. Заплени се от тази игра. Промените във външния и вид я насърчиха да бърза напред, изпълнена с надежда и радост, каквито не беше изпитвала никога досега. Кое е третото име? За кого другиго да си помисли, ако не за милата и баба, която толкова ги обичаше двете с майка и. Точно така, ето я вече на четвъртото стъпало....Разбра ключа към изкачването, връщаше се назад във времето, като изричаше имената на жените в рода си, поколение след поколение.
      Чудно и беше, че е знаела всички тези имена, даже и образите им виждаше в ума си - къде е била скрита тази памет?
     И ета я най-сетне пред последното стъпало. Пред нея стои изключително красива и достолепна жена. Косата и е снежнобяла, а лицето и толкова младо. Очите и са прекрасни и дълбоки като езера, гледа благо, но и малко тъжно.
     -Коя си ти, майчице? - развълнувано попита Калена. Вгледа се в лицета на жената и инстинктивно протегна ръце за прегръдка. Видя на челото и същия кървав белег като своя и това съвсем я покърти.
     Белокосата жена прегърна силно Калена и разплакана я целуна по белега на челото. Сякаш светкавица мина през тялото на детето. Погледна се и видя, че цялата сияе, толкова леко и стана.
     Двете жени пак се прегърнаха и не искаха да се пуснат.
     -Аз съм Енеха. Всичко започна с моята история. Името ми значи "Вечна" и ти си неразделна част от мен, дъще! Виждаш ли колко си приличаме? Бях невинна девойка като теб и растях в съвършен свят. Самият Бог обитаваше там и всичко беше невероятно красиво и в хармония. Там живеехме с дядо ти и се учехме всеки ден на тайните на този райски дом. Учител ни беше самия Ису - синът на Бога. Не знаехме що е скръб, тъмнина, лъжа или болест.
      И ето ме днес, живея на прага на тази земя. Ти дойде по стълбата до нея. Но точно в това дърво се случи и най-лошото. Едно нещо имаше да пазим в онзи рай - да не доближаваме стълбата и дървото, докато не станем достатъчно силни.
     Точно тук се срешнах със звяра-змей. По тази стълба се беше качил и чакаше със стъклен поглед. Сякаш ме притегли с невидими връзки, каза ми, че съм много красива и има тайно послание за мен. "Наведи се да ти пошушна, само за миг, важно е и няма кой друг да ти го каже, защото всички крият това от теб."
      За какво говореше? Обърках се, почувствах се обидена и предадена, за какво не знам? Толкова бях глупава - хем ме отвръщаваше този звяр, хем нададох ухо на тези черни мисли. И знаеш ли, дете, той нищо не ми каза. Целуна ме с огнения си език по челото и отрови всичките ми мисли. Очите ми не виждаха, както преди, сърцето ми не биеше, както преди - сякаш тъмен облак ме обгърна и стисна душата ми. Погледнах на градината с новите очи и тя не беше вече там. Всичко беше вече различно. От устата ми излизаха само думи на страх, на съмнение, на отчаяние. Отрових с тях и дядо ти и моята целувка го завлече в моя черен облак. Искахме да извадим от ума си този трън, който пробождаше всяка мисъл и чувство, но не можехме.
     Тогава дойде Ису, нашият скъп учител. Беше в образа на Сокол и не го не виждахме, както преди. Каза ни, че няма да е лесно да се отървем от тази отрова и че много поколения ще минат, докато се изцерим. Каза ни, че и много от чадата ни ще станат звероподобни, ако не намерят този вход и тази стълба. Той също претърпя голяма болка и всеки път ще минава като през смърт, за да превежда в коша си молещите го за помощ. Благослови устата ми да изцеляват с целувката на любовта ми и така можах да понеса болката, че заради мен дойде това зло на чадата ми.
     Ти много страда, детето ми. Но твоето страдание и любовта на родителите ти те доведоха до входа, така че днес е много щастлив ден! Сега си върви, дъще, и разкажи историята ми! Нека да знаят всички, че има вход към Небето и той е във вашата Долина. Скръбта и любовта ще доведат още много деца, които търсят изцеление и всяка жертва на олтара ще извиква Сокола, който да ви преведе нагоре. Аз ще чакам тук, докато не прегърна и последният, пожелал спасение от зверовия облик. Тук ще бъда, дъще - това предай! -
     И всичко изчезнало като сън. Калена се намери до олтара, а стълба нямаше вече. Истина ли е това, или сън...?
      Излезе замаяна от дънера, а навън всички ахнаха - появи се неземно красива девойка, а на челото и - златен кръст. Всички паднаха на колене и благодариха на Бог и на Сокола.
      Изпрати цар Епшир вестоносци до всички царства да известят за спасението от отровата на звяра и за стълбата към Небето в Царството на Вечните Дървета.
     Не мина много време и отвсякъде заприиждаха поклонници и хора, покосени от поразата на зверовия облик. Имаше и такива, които разказаха, че по земите им дотолкова се напълнило със звероподобни, че нормалните хора се считали за болни и опасни. Всеки излекуван поклонник си тръгваше с невидим кръстен знак на челото и с нова риза, с извезани знаци от платното на Памета. Заклеваха ги да разказват и пазят спомена за избавлението си, да не би звероподобните да завладеят цялата земя и да се погуби красотата и благородството на човешкия род.
     И днес дървото с древния олтар стои и посреща поклонници. Соколът и днес идва и пренася отвъд призовалите Го за помощ. А Енеха не се е уморила да прегръща и целува с изцеление любимите си чада.
     Ако видиш, че някои до теб е помръкнал в мислите си и все повече заприличва на звяр - не се бой, но разкажи му, че има изход и път към Доброто Начало!

24-12-2013
София



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: assiavassileva
Категория: Други
Прочетен: 190921
Постинги: 31
Коментари: 63
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031