( Христовият) ум се съедини с Бог Слово и бе наречен Христос не преди въплъщението от Девата, както лъжливо казват някои. Това са нелепиците на бръщолевенията на Ориген, който въведе догмата за предсъществуването на душите. (Заблуда на Ориген. В lib. II Περὶ ἀρχῶν, Ориген пише: “Тъй като вследствие на способността на свободната воля имало несходство в душите (понеже едни се привързвали към Твореца с много пламенна любов, а други  с не чак толкова пламенна), то душата, за която Иисус казал: “Никой не ще Ми отнеме душата”, от самото начало на сътворението и впоследствие се прилепвала към Него неразривно и неразлъчно, възприемайки с цялото си същество цялата пълнота на премъдростта на Словото Божие, истината и непрестанната светлина, и накрая сама, превръщайки се в светлина и сияние на Словото, стана един дух с Него... Било невъзможно природата на Бога да се съедини с тялото без посредник. Затова Бог се ражда като човек благодарение на това, че съществувала тази същност, за която не било противоестествено да приеме тяло; от друга страна, тази душа, като разумна същност, естествено могла да приеме Бога, в Когото, като в Слово, Премъдрост и Истина, цялата била претворена”. В началото на дадената глава св. Иоан Дамаскин следва св. Софроний, който в Epist ad Serg. пише, че Бог Слово се въплъщава, като се съединява не с предварително образувана плът... не с по-рано съществувала душа, а с такива (плът и душа), които са започнали да съществуват в момента на вселяването на Словото в утробата на Светата Приснодева.) 
 А ние твърдим, че Синът и Словото Божие стана Христос в момента, в който се всели в утробата на светата Приснодева и без да се измени, стана плът, и плътта бе помазана с Божество. Защото това е помазване на човешката природа, както казва Григорий Богослов (Слово 36 (малко преди края) . И светейшият Кирил Александрийски в писмо до император Теодосий пише следното: “Твърдя, че не бива да наричаме Иисус Христос, нито Словото, родено от Бога без човешка природа, нито храма, роден от жена, ако не е съединен със Словото. Защото под Христос се разбира Словото Божие, съчетано по тайнствен начин с човешката природа чрез обусловено от целите на домостроителството съединение”. Той пише и до императриците: “Някои казват, че името Христос приляга даже и само на роденото от Бог Отец Слово, мислено и съществуващо отделно и самостоятелно. Ние обаче не сме научени да мислим или да говорим така; защото казваме, че когато Словото стана плът, тогава и бе наречено Иисус Христос. Защото, понеже бе помазано от Бог Отец с елей на радост (Евр. 1:9) или с Дух, затова и се нарича Христос. А в това, че помазването е било извършено над човешката природа, не ще се усъмни никой от свикналите да мислят правилно”. И всехвалният Атанасий в словото си за спасителното (Христово), пришествие казва така: “Преди идването Си в плът предвечният Бог не бе човек, а бе Бог у Бога, невидим и безстрастен.А когато стана човек, заради плътта получи името Христос, тъй като това име се съпътства от страдание и смърт”.

Преподобни Иоан Дамаскин