Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2012 16:36 - Слънцето - Послания от светлина
Автор: assiavassileva Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2502 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.07.2012 15:37


Слънцето - Послания от светлина  Слънцето - Послания от светлина   image Птица от светлина / Тодор Л. Бояджиев (Фото » The Sanctuary (Святилище) » Солнечная птица (http://www.facebook.com/photo.php?fbid=108625892526201&set=a.108584795863644.18813.100001363732344&type=1&theater_)

 

Всичко на тази земя зависи от  Слънцето. Точно, както в слънчевата система – то е центърът,  около който всяко нещо гравитира, и спрямо който всичко е в закономерност.  Това не е убягнало от наблюденията на човека от най-дълбока античност.
Именно по българските земи се намират  най-древните  артефакти - говорещи за култ и поклонение на Слънцето;  и мистични  “слънчеви” послания, оставени  от предците ни - траките.
Неразгадани си остават все още феномена на пещерите –утроби, „слънчевите врати” или загадъчните образи от светлина, които се появяват в определени дни от годината в скални обредни комплекси.
 Слънцето, наричано Дионис  в наследения  устен Орфизъм,  е най-почитаното божество от траките. То е соларната хипостаза на Синът на Великата богиня-Майка. Чества се като Аполон – зимно слънце и Дионис – лятното слънце. Затова са много важни позициите на Слънцето през различните периоди на годината. Обикновено тези скални “слънчеви” послания на траките са в дните на пролетното равноденствие/ 22 март/, лятното /22 юни/, и есенно слънцестоене /22 септември/. Такова явление може да се наблюдава  в първия ден на лятното слънцестоене /Еньовден/  на скалния обелиск до Бузовград, наречен Българския Стоунхедж. По залез, слънцето преминава през тази „врата” и хвърля отражение на отсрещния хълм. Според тракийските вярвания изгревът е символ на раждането и новото начало, а залезът - на смъртта и отвъдния свят.  В този смисъл много учени наричат мегалита "Врата към отвъдното". В България има известни общо пет такива мегалитни слънчеви врати -  в Родопите, Средна гора и Пирин.
Важен обред за траките е сватбеното съчетаване на Жениха - Слънце и Земята-Майка; Небесния и Земната – Раждащата във видимите форми. Забележителен феномен, материализиращ тези древни схващания е пещерата-утроба Вулвата в България. Никъде по света не е намирана подобна пещера. Това е гигантска идеограма (йероглиф),  изобразяващ по един изключително впечатляващ начин, древнотракийската идея за духовното зачеване и новораждане. 
Новораждане – резултата от любовното сливане на земното-материално начало с духовното-божествено. Възможността да се въплътят високите духовни идеи в твърдата форма на материята  -  даване на „тяло” на възвишеното и идеалното. Може би в някакъв аспект това е и послание за вярата, че земния материален човек може да въплъти и даде живот и практика на възвишеното и чистия идеал.
image
Вулвата се намира в близост до село Ненково, Кърджалийско. Името й идва от самата й форма, наподобяваща женска утроба. Естествената и дължина е 16 метра, но е допълнително изсечена от човешка ръка до 22 метра. Пещерата се счита от изследователите за  стар тракийски храм от ХІ – Х в. пр. н.е. Тунелът има идеална ориентация юг–север, като входът му се намира от юг. На тавана има специален процеп, от който всеки ден слънчев лъч хвърля отражение във формата на фалос, което се вижда в продължение на няколко минути.
През различните месеци от годината, слънчевият лъч променя големината си. През август е 2 метра, а през февруари и началото на март, слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 метра. Районът  на с. Ненково е съвсем безводен, но от пещерата извира вода, която се събира в малък басейн в подножието й. Водата от Вулвата се просмуква от скалата и не пресъхва никога.
image
Лъч под формата на фалос или сперматозоид     
(http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=30&t=104&start=30)
Изумително е как за древния човек материалният свят е неразривно свързан с невидимия, духовен свят. Търсещ да разгадае тайните на битието си, той опитва да чете „живите думи”, които материята изобразява и даже предава посланията си чрез такива образи-думи. Интересно е, че последните открития на д-р Гайд около първата писменост на земята – тракийската,  доказват употребата именно на такова образно слово/”Тракийското писмо декодирано”- д-р Стефан Гайд/. Древните траки са си служели с идеограмно писмо, което издълбавали върху обредни плочици от глина и кост. Това е една наистина универсална писменост. Думата е образ на това, което се назовава и многопластовите значения на един образ се раждат от вътрешното осмисляне и възприятията на наблюдаващия. В този език черното е черно и бялото е бяло, и грешките не се търсят в текста, а в неправилната постановка, с която наблюдаващият подхожда при прочита, в зависимост от духовното си и интелектуално ниво . Ограничен и „неразвит”  във  видимия свят,  прачовекът проглежда за невидимите закономерности между материята и духа. За него е ниска цел да доведе до съвършенство удобствата за краткия си земен, житейски   път. А съвременният  човек е толкова зает със света, който непосредствено го заобикаля, влага толкова енергия да го „цивилизова” и „развие”, че се оказва в невъзможност да се върне и да погледне от отправната точка на „пещерния човек”. За нас си остава загадка как, неразвити като материална култура цивилизации, са имали знание за космоса и невидимите  духовни процеси в човека. Как, върху изключително непретенциозни като материал и изработка древни артефакти, са запечатани тайни, които остават недостижими за разгадаване със съвременните методи на науката и интелекта. Явно е време да се погледне от „онази” планина и да се разшири панорамата, да се зададат правилните въпроси…
Мистицизмът в отношението към пещерата, като сакрално място на трансформация, не остава заключено във времената на тракийската цивилизация. Това, богато на идеи и високи концепции, наследство преминава под различни форми в българския фолклор.
Пещерите-утроби стават част от инвентара на всеки дом. Как?
Чрез огнището (пещерите в някои райони на България се назовават „печ” или „пещ”). То има формата на утроба, а огънят вътре е обредният двойник на Слънцето. Огнището поема ритуалните функции на семеен олтар. Там е генеалогичният център на дома, където жените раждат и където се крие стопана - пазител на рода и дома. Там се пече хляба, с който се причастяват домашните, и който присъства на ритуалната,  празнична трапеза.
Своеобразна пещера-утроба – може да се нарече иконостасът в дома на патриархалния българин. Там отново имаме образ на раждащата божествена утроба – Света Богородица и свещен огън – чрез свещите.
В народните приказки Истината и верния отговор на неразрешимите загадки се търси винаги при Слънцето и Слънчовата майка, които живеят в пещера „накрай света”. Отново двойката – Майка и Син /при траките - Земята и Слънцето; в християнската епоха – Богородица и Христос/.
Българската народна култура в началото на XX в. свидетелствува за голямата
почит към слънцето. При изгрева хората спирали да работят, прекръствали се и се обръщали  към него така: „Слънчице мило" или „Ела, Боже, помози". Ако човек иска да се помоли, но няма икона, се обръща към слънцето или страната, от която изгрява. В народни песни и в тайния говор на зидарите от Дебър слънцето се нарича Райко,Райо, Райно – това отвежда към етимологията на “рай”- мястото на присъствието на Божия Син –  Исус  и вечно блаженство.
Поклонението на слънцето е резултат  от  многопластовия  и дълбок символен смисъл, които то носи.  Не се обожествява материята му /звездата Слънце/, но духовните символи, които то изобразява. На първо място е Светлината – без нея не съществува “видим свят” – тя прави обектите познаваеми, и дава храна на разума, който анализира информацията и по този начин познава от опит света. Това обяснява и продължението на тази идея в християнската епоха – в образа на Исус, който е божествения Логос –Слово.
“В началото беше Словото,…и Бог беше Словото; Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което съществува; в Него имаше живот и животът беше светлина на човеците..”/Ев. на Св. Йоан1:1-5/.
Но в днешния, безкрайно материален свят  слънцето е в най-добрия случай – причина за страхотен тен, а в най-лошия – причина за рак на кожата…..
Затова мисля, че ще е много полезно ако използваме прекрасните летни дни и посетим едно от тези вълшебни места на “светлината”; и там на високото, в тишината над суетата на ежедневието, се заслушаме или просто си зададем въпроси… Да повярваме, че дори едно символично влизане в тези слънчеви утроби, преминаването през тези мистични врати, ще спомогне в нас да се роди нов поглед и отношение към Светлината, която да осмисли живота ни.
Ася Василева
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: assiavassileva
Категория: Други
Прочетен: 104685
Постинги: 25
Коментари: 58
Гласове: 90
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031