Голяма Богородица и чудото с българите

              На 15 август  целият християнския свят чества Успение Богородично – благодатната смърт на Божията майка. Много е написано и говорено за живота и славата на Богородица, но актуални ли са  в днешния ни ден спомена и почитта към Нея?

              У нас  Богородица е на голяма почит. Народът ни я нарича с умалителни имена - Богородичка и Пресвета майчица. Може би тайната на тази привързаност  и любов към Божията майка е в женската и същност, свързвана  с грижа и съчувствие,  каквито само майката може да покаже. Това обяснява и наличието на много чудотворни икони, именно на Богородица в България.  Събирането на българите пред тези икони и до днес  сътворява нови и нови лични истории  за чудото и силата на искрената молитва с вяра.

          Но най-мащабното и знаменателно “Богородично  чудно” за  България от съвремието ни, може да се нарече молитвата,  която се организира в София за спасението на, несправедливо осъдените на смърт,  български медици в Либия през 2007г.  Обезвереният ни и духовно опустошен през комунизма народ се обедини за първи път в такава морална и изключително благородна кауза.

          И чудото се случи!

           Хиляди хора се събраха пред патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София, за да посрещнат трите чудотворни икони на Света Богородица - от Рилския, Троянския и Бачковския манастир. Те бяха донесени с литийно шествие и специално написани тропари-духовни химни .

          За съжаление българина по презумция се смята за себичен и единак,  като манталитет.  В  чужбина единствено в  българската общност има разпри и вражди.  Всеки е чувал вица за казана на българите в ада, който нямало нужда да се пази от дяволите, защото те сами се киснели в него и не допускали някой да изплува.  Да не говорим за шопа, който има едно желания – не той да е добре,  а съседа да е зле.

         Вярно е , че на успехите на другите по-трудно се радваме, но в скръбта и пред образите на Богородица – ето тогава се вижда кои сме всъщност.  Колко е богат  българския речник, когато става дума за това да съучастваш с мъката на другия – съчувствам, състрадавам, съжалявам, съболезнование, съпричастност,  и т.н.   За споделяне на радост е доста по-бедна палитрата, но пък човек в скръбта си има най-вече нужда от подкрепа, а явно ние българите имаме сърце за това.

           Сега , отново,  по празника на Успение Богородично, ще се направят изнасяния на благодатните образи,  ще се проведат литийни шествия  и това е ценна възможност да се включим,  да си споделим товара или радостта , точно в тази среда на добронамереност и благородство; и чудо ще има, ще има и нови съвременни разкази, които да се добавят към изначалната духовна летопис.

автор: Ася Василева

07-08-2012г.

Трите чудотворни икони: