Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2016 21:14 - Коледното дърво – вратата към началото и края на света
Автор: assiavassileva Категория: Поезия   
Прочетен: 2332 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПРИКАЗКА ЗА НАЧАЛОТО И КРАЯ

/Автор: Ася Василева/

Имало едно време… А историята, която ще ви разкажа, се случила даже преди това време… В самото начало на времената…

На нашата земя съществувала неземно красива градина. Толкова красива, че няма с какво да се сравни прелестта й, за да може човек да си я представи. Там винаги греело Слънцето, но то било толкова близо и толкова живо, че от погледа му всичко цъфтяло и ухаело  превъзходно.  Дърветата били отрупани с всякакви съвсем непознати за нас плодове, а цветовете им били така ярки и разнообразни, че очите не можели да се нагледат на красотата и пъстротата им.

imageТази градина била любимото място на  Всевиждащият – най-великият и добър цар, създателят на всичко, което се вижда с очи, и това, което не се вижда. Той можел да създадевсичко, което си поиска, само като си го представи и го извика с една дума от устата си…

Всевиждащият бил справедлив цар и много добър баща. Той имал син – Един, който  сияел като слънце и затова където бил той, нямало нощ, нито зима, нито тъга.

В градината Всевиждащият и Един заселили най-хубавото си творение, а това не било друго, но Човек; първият земен човек, който нарекли – Първи. Той станал любим ученик и приятел на Един. Първи много обичал и почитал Всевиждащият, но не можел да стои дълго пред непристъпната светлина и сила на погледа му. Затова  всяка мъдрост и дума от устата му достигала  до него чрез поученията и любовта на сина му – Един. А Един бил превъзходен учител. Той можел да научи Първи даже на силата да твори с думите на устата си.

Точно така се появил и най-скъпия дар за Първи…неговата любима – Жива.

Как станало това ли?…Първи си представил най-красивото и обично нещо за душата му, а Един с изричането на една дума му вдъхнал живот, затова и нарекли чудното творение – Жива.

Животът в градината бил като мечта… Първи и Жива имали достъп до всяка красота там – хранели се от прекрасните плодове, пеели с ангелските хорове, чиито пленяващи песни огласяли мястото през цялото време и сърцата им преливали от радост и наслада. Един се разговарял с тях и ги учел на дълбочините и тайните на сътворението на световете и най-вече се отдавали на прослава и възхищение от добротата и безмерното величие на Всевиждащият. Първи обичал да повтаря,че с Жива са най-блажените същества във вселената и любовта им към твореца им не може да се опише …че няма нещо, което да ги отдели от този рай…

Но най-лошото все пак се случило.

Жива обичала да се къпе в кристалните води на реката в градината. И така, докато се оглеждала и любувала на красотата си, чула непознат глас. Видяла същество, което не била виждала досега. То започнало да я ласкае, да я подканя да се приближи до дървото, което то пази и никога не напуска. Жива не можела да се начуди на това същество – очите му били огромни и никога не се затваряли, но когато се загледала по-добре, тя видяла, че тези очи са винаги затворени и само през прозрачния им клепач съществото гледа и не гледа едновременно.  Гласът не спирал да повтаря: „Виж, погледни, там вътре има неща, за които никога не си знаела, че съществуват…”  Жива надникнала и наистина, отвътре сякаш се показвал нов свят. В това време Първи, който я търсел, я видял и се затичал да я прегърне. Любимата му много развълнувано започнала да му разказва какво е видяла. Огледала се за непознатото същество, но то било потънало в дървото, което пазело… макар и отвореният му вход да примамвал навътре. „Хайде да влезем – тук е пълно с неща, за които не знаем…” Първи не бил въодушевен. Той си спомнил думите на Един, че има още много да учат и всяко знание, на което той ги научи, им дава силата  да го владеят и прилагат. Но това какво е … може би е по-добре да почакат Един да им открие…” Жива вече пристъпвала навътре, дърпала го като малко дете и изумлението й било много заразително…Първи не чакал много …нали после ще помисли на спокойствие …но ако знаел горкият колко скъпо щял да плати за това нетърпение. Двамата се оказали в дървото и отвсякъде ги заобикаляла непозната земя. Много скоро се почувствали несигурни тук и забързали към входа, но врата вече нямало…Не можели да повярват, току-що преминали навътре, а сякаш никога не е имало врата…За първи път изпитали такъв страх и безнадеждност – сърцата им замръзнали.

Заоглеждали се и очарованието от непознатото и тайното се заменило с невъобразимо отчаяние и страх от тази чужда земя, на която се оказали пленници. Дали от притеснението или наистина, но всичко изглеждало по-грозно и тъмно… Сякаш и самите те били променени. Телата им тежали и били по-плътни и тъмни. Жива с ужас установила, че очите на Първи са покрити с прозрачен клепач, като на лъжливото същество. Помислила си,че сигурно затова не виждат изхода и че с тези очи никога вече няма да познаят предишните красоти.

Много плакали клетите. Първи умолявал в сърцето си Един да дойде и да ги намери. И наистина, Един го чул и гласът му достигнал до тях.  И той плакал за Първи и Жива, но новините били лоши. Връщането било невъзможно сега. Всевиждащият определил срок, в който Първи, Жива и децата, които щели да родят, ще могат да се върнат у дома. Най-страшното било, че времето в чуждата земя минавало много бавно  – един ден в градината се равнявал тук на хиляда години. Един вече знаел как се влиза в тази земя от Всевиждащият и той също щял да изпита непоносима болка при влизането си, но любовта му към най-милите му създания не гледала на това. Новите тела на Първи и Жива щели постоянно да ги притесняват. Щели да познаят старостта, смъртта и най-страшното – забравата.

И времето започнало да тече…

Първи и Жива прекарали години в скръб, плач и болка от прекрасните спомени за своята градина… Но промененото естество на телата им ги принуждавало постоянно да мислят за глада, за болестите, за остаряването.

Все пак имало и две хубави неща, които познали за първи път в прокълнатата реалност: Първи се оженил за Жива и така те станали семейство, а скоро им се родили деца, любовта към които била едничката им радост в този враждебен свят.

Те помнели предупреждението на Един,че  най-страшният им враг по пътя на завръщането им в Свещената градина е забравата. Затова всяка вечер пред огъня разказвали спомените си за това място и начина, по който ще стане избавлението им от земния затвор. Как Един ще дойде и ще намери вратата за завръщането. Заклевали децата си да помнят и да чакат този ден, който нарекли Великден.

Жива и Първи живели много дълго, може би най-дълго от всички родени на този свят, но неотменно смъртта постигнала и тях. Децата им се умножили по лицето на земята и образували големи народи. Вече всичко било в тяхна ръка – тези, които живеели сплотено и почитали предците си, пазели спомена за Вратата. Но имало и такива, които все повече се отчуждавали един от друг, все по-малко създавали семейства и все по-рядко сядали заедно пред огнището, за да си разкажат спомена за светлите дни в градината и клопката на този ограничен свят, в който са затворени до време. Хилядолетия минавали и колкото повече наближавал деня на избавлението, толкова повече избледнявал спомена за идването  на Един и спасението, за което Първи и Жива така копнеели. Наистина се оказало, че по-страшна от смъртта е само забравата, защото единственият изход от този свят на смъртта бил споменът за отварянето на врата, през която може да се премине към света на пълна радост и живот с вечните.

През всички тези времена винаги имало чада, които ревностно пазели завета на предците си за знаците, по които да познаят идването на Един, който ще ги избави. Силата им идвала от знанието, че винаги когато извикат в сърцата си към Един – той ще ги чуе и ще им дава съвет и утеха. Но в света на прокълнатото дърво живеело и лъжливото същество и то също създавало много пречки на децата на Първи и Жива. Това, което улеснявало най-много лъжите на съществото, били непрестанните нужди на новите,тъмни тела…Гладът ставал все по завладяващ, колкото повече си създавали удобства и се съобразявали с исковете на тези тела,толкова по-зависими и заробени ставали хората на тях. Това обемало цялото им ежедневие и постепенно човеците заживели с мисълта, че единственото нещо, за което има да се грижат, докато са живи, е свързано изцяло и само с телата им.

И така бавно, но сигурно времето наближило и денят на избавлението дошъл…

В една прекрасна зимна вечер на небето се появила красива звезда – това бил един от знаците за преминаването на Един през вратата  на  дървото… Мъдреците изследвали и много се зарадвали като видели още други знаци, които потвърждавали за идващото спасение. Новината се разчула…

Всички, които пазели свещеното предание, започнали да изпитват – дали това е синът на Всевиждащият, наистина ли магията на дървото е развалена и кой ще ги научи как да видят тази врата и да преминат в света на вечните и светли творения.

Един, който се появил като невинно бебенце, започнал да расте и да прави чудни и невъзможни за човеците дела. Той повтарял, че е врата към небесната градина и че Всевиждащият е неговият отец. Някои от хората го познали и го молели да ги научи как да се върнат в първия дом на предците им. Но повечето хора не можели да повярват, че сегашният им живот не е най-доброто за тях и не е единствената реалност, която съществува. Лъжливото същество още по-яростно се впуснало да сее заблуди и да отклонява слабите човеци от думите на Един.

Защо съществото толкова се страхувало от идването на  сина на Всевиждащия ще попитате…

Ами то било прокълнато да живее само в това дърво и когато то бъде унищожено, и съществото ще изчезне с него.

Един останал на земята точно толкова време, колкото да предаде учението за това как всеки може да се върне към градината на живота и че скоро прокълнатото дърво ще бъде завинаги унищожено заедно с всичко, което остане в неговата земя. После той се върнал при Всевиждащият и се заел да приготви градината за децата на Първи и Жива.

Появили се специални домове, в които живеели пазителите на това знание, и всеки можел да отиде и да научи за отворената врата, и така до ден днешен.

Забравата била победена с идването на Един, който напомнил всичко необходимо за спасението. А последното, което лъжливото същество направило в отчаяните си опити да провали тази мисия, било, че се опитало чрез подмяна да изопачи чистите образи на спасителите на човеците. Всевиждащия нарекъл просто „добрия старец”, а дарът на спасението се превърнал в традиция да се подаряват дребни и привременни предмети. Знанието за дървото се ограничило само до празнично запалване на светлините на коледните елхи и нищо не се говорело за това,че в дървото има скрита врата през световете.  Но истината за началото и края на живота на тази земя  оцеляла през времената и ето че и ти вече знаеш за нея…

image




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miaa - Честита Коледа!
25.12.2016 21:30
Здраве, щастие и късмет!
цитирай
2. syrmaepon - Весели празници!
26.12.2016 09:27
Весели празници!
цитирай
3. lexparsy - Благода Ася,
02.07.2017 14:08
Много хубаво пишеш и най-вече разбиращо и позитивно
Май от това имаме много нужда :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: assiavassileva
Категория: Други
Прочетен: 190921
Постинги: 31
Коментари: 63
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031