29.03.2023г.

     "Бразди" е едно от предаванията на Българската национална телевизия, което гледам с интерес. Последното предаване беше юбилейно – 60 години от създаването на "Бразди", "които започват своя живот в далечната 1963–та година точно на 27–ми март".
И в тази връзка се дадоха и архивни кинокадри от социалистическото селско стопанство.
Галина Мирчева, фермер от село Петърница, община Долни Дъбник гледа кадри от времето  (1978–ма – 45 години назад в село Стрелец), когато не е била още родена и споделя : "Аз виждам нещо, което в момента е много актуално – родилна зала (за овце) и то от тези тип въртящи се  … Аз все знам, че едно време, нали овцевъдството е било много силно развито. Гледайки това … някак си не може с времето, като гледам хората, нали вложения и всичко е било толкова добре направено като база и всичко. И в един момент, някак си, сме стигнали до такъв момент, в който просто … животни няма вече … Много колеги продават. Така е. Много е тъжно, но просто ситуацията в момента ги принуждава".
      

Пътят към село Стрелец – дупки по шосето няма, дори кръпки няма, осовата линия е добре очертана и се вижда

И момичето вади такива разсъждения и размишления за защитата на националното производство, каквито в ничия министерска глава не могат да се пръкнат.
Най–малкото от четирите ѝ деца моли : "Мамо, искам да ми изпееш онази песен … онази милата, за овцете". И Галина запява, вярно, "Заблеяло ми агънце".
"Толкова искам хората, тези от които зависи това, да си отворят очите и съзнанието, някак си съвестта, защото съвсем безсъвестно си погубваме овцевъдството", разказва тъжна история за това, как е била принудена от условията да продава част от стадото си, но като го извела за последно на паша и му запяла "Заблеяло ми агънце", нещо в нея се преобърнало и се отказала да ги продава. Обадила се на търговците и твърдо им казала : Няма да продавам!
"Вие там управници, които и да сте, вчерашните, утрешните, едни и същи сте. Малко съвест вложете в своята работа. Помислете и за нас, и за народа. И за тези, които са на село. Все пак ние сме техните избиратели, така или иначе. Не може народа да страда толкова. Не може хората да изнемогват и да се изцеждат до максимум. Защото един такъв народ, какво да очакват от него, всъщност? От един слаб изтощен народ. Хората се умориха", споделя Галина.
     

Като разказва за днешното състояние на овцевъдството, на Галина ѝ се плаче

"Що сега като гледам, какви ферми имаше създадени, като дойде демокрацията ги разтуриха, това нещо ако се беше запазило, беше много добре. И беше да има и производство българско и най–важното, че имаше кланици във всеки окръг (дори в Панагюрище имаше кланица). А сега кланици вече нема. И сега като гледаш некое животно, ти се принуждаваш и да го заколиш и да го продадеш на безценица или да го вземат прекупвачите", казва Васил Рангелов, фермер от село Кладница, община Перник, гледайки архивните кадри от времето на  социализма 

"Добре, ама като е частно пък не милееш ли повече?", пита го репортерът.
"Какво да милееш, кат н`ти с` почва работа, бе", смее се Васил Рангелов.
"Навремето всеки един двор се работеше, животни имаше, абсолютно. Сега вече нема животните, нема градините, нема нищо. Одат по търлъци. На пътеката излиза и по търлъците ходи. И се оплакват, че им било скъпо, че било некачествена храната. Ама гледайте си сега вие качествено, бе хора", коментира капризите на градските и селските потребители Васил.
"Как да си го представяме ["българския фермер след още шейсе"], като нещата не са на добре.
Защото мойто виждане е, че след време тия животни, които ги имаме в момента, ще се унищожат и те … Тогава ще ги гледат само на компютъра, да ги показват животните. Защото, това поколение, което расте в момента, младото, никога нема да се ръгне при животните, да ги гледа … Не се ли научи от малко на труд, пиши го бегало … Вместо да има деца, да тичат, те кучета водат. За какво говориме? Каква е България? Демокрация, срив е голем … Като гледах одеве кадрите, тогава хората беха задружни. Тогава човека за човека беше човек, а сега човека за човека е вълк. Ако може тоя до тебе, ще те изяде", споделя мисли Васил.
    

Васил Рангелов от село Кладница, Пернишко, се мъчи да си представи "българския фермер след още шейсе"

"Тук срещу оранжерията ми точно, са били парниците (на социалистическото ТКЗС), в които се е произвеждал разсада за цяло Мало Конаре … Ей в този ъгъл на разсадното ми помещение е било управлението, което е управлявало това цялото поле от 2000 декара. И след команда на човека, който полива, излизат дъждовали от земята и започват да дъждуват цялото поле около 2000 декара. Тук 82–85 година са идвали израелски агрономи, които са се учудили на това, което сме създали и на това, което виждат в момента. Повечето хора, които работеха в текеесетата, работеха с душа и сърце … ("Ти така говориш, все едно ги помниш", прекъсва го репортерката). Да! Спомням си ги, щото аз 86–90–та година съм започнал да обработвам нашите земи с кон. Всички хора казваха : Ние градим бъдещето на нашите поколения", разказва Иван Кабуров, земеделски производител от село Мало Конаре, община Пазарджик, гледайки архивните кадри, пред камерата на "Бразди", което по времето на социализма се именуваше "Семена в браздите" и се излъчваше в четвъртък.

Иван Кабуров не е възрастен, роден е през 1976–та година, но помни как се е работело в малоконарското ТКЗС – "с душа и сърце"

Иван продължава за безнадеждността на Общата селскостопанска политика на Евроколхоза –  "новите изисквания ще съсипят нормалния земеделски производител". И казва, че най–много го притеснява "бюрокрацията, която съществува; начините, по които трябва да се очертава новата Обща селскостопанска политика (ОСП); изискванията, които един земеделски производител трябва да спазва … Всичко което си говорим и говорат българските управници и европейските, те знаят много добре всички наши проблеми. Но прават точно обратното".
"Но пак ще оцелее [зърнодобивния сектор] в сравнение със зеленчукопроизводството, който вече двайсе години има внос от Турция", изтъква Иван Кабуров.
Я да видим кой управлява земеделието през последните "двайсе години", защото вносът, в частност и от Турция, подлежи на контрол и може да се управлява от държавата в интерес и защита на българските производители :
– Правителство на Симеон Сакскобургготски – Мехмед Дикме (ДПС);
– Правителство на Сергей Станишев – Нихат Кабил (ДПС);
– Правителство на Бойко Борисов 1 – Мирослав Найденов (ГЕРБ);
– Правителство на Пламен Орешарски – Димитър Геров (БСП);
– Правителство на Бойко Борисов 2 – Десислава Танева (ГЕРБ);
– Правителство на Бойко Борисов 3 – Десислава Танева (ГЕРБ);
– Правителство на Кирил Петков – Иван Иванов (БСП).
И понеже министерството на земеделието е и министерство на горите, същите тези министри са отговорни и за плачевното състояние на българската гора.
В нашето ТКЗС имаше един овчар, който притежаваше софийско жителство, но казваше, че не може да се раздели с овцете и да отиде да живее в града.
Е, кой уби любовта на българина към земята и животните? – Комунистите или буржоазията я убива от тридесет години, започнало със създаването на ликвидационните съвети.
И не само любовта, с любов или без любов, пазарната икономика самият отрасъл унищожава.  

https://bnt.bg/news/brazdi-na-60-godini-316283news.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Много болезнена тема.
Министрите ни виновни, този виновен, онзи виновен...
Не потърсим главния виновник. Не ти трябва Холмс. Всеки може да го види, като застане пред огледалото.
:)))

А–а–а!
Пасъл съм овце, пасъл съм кози, пасъл съм и магаре.
Гледал съм и кокошки, а по едно време и патици.

стопанство е в основата на всичко, без него ще си ядем ...

Е, ама то лайна има, когато ядеш.
Като не ядеш, какви лайна?

Минал съм през всички тези животни +. Освен това съм окопавал всички популярни растения в тогавашното ТКЗ, като тинейджър и по-късно.
На границата между двата века бях зам. председател на тогавашната поземлена комисия по реституцията на горите. Подкован съм доста, за безплодни разговори от тяхна страна на всякакви министЪри и председатели.
Любопитно. В определен момент, като служител, поисках да напусна тогавашното м. на земеделие. Една мазна кака ТРЗ вика досега нямаме такъв случай.
Оказах се първи.
:)))

Последната година в института прекъснах. Точно тогава помощник–ректорът реши да се занимава с градинарство. Изпаднало му беше отнякъде едно място под вода на 3–4 километра от града близко до село Царевец. Имаше обществен превоз.
Имахме агроном, тракторист, трактор с ремарке и плуг, самоходно шаси, майстор, газда му викаха местните, работници – семейство пенсионери от града, две какички от селото, две колежки, прекъснали като мен и аз. Имахме фургон да се приютяваме при дъжд.
Копаех, плевех, побивах колове за доматите, пръсках зелето срещу въшки и прочие. Бостан имаше, хапвахме си дини и пипони. Там за пръв път видях що е бамя.
Пенсионерите си послагваха това онова в торбите от продукцията. Даже и на мен един път сложиха, за да ме вкарат в схемата да не би да ги издам. Та ми се наложи да си пържа в общежитието сини домати.
Един път се изфуках и улових змия, което се научих при комсомолските бригади на село.
И понеже бях млад и оправен, дето се вика, работата на мен и каките се крепеше.
Помощник–ректорът отвори и магазин в града, в който се продаваше продукцията.
Абе авантюра, нали институтът беше богат. На следващата година авантюрата приключи. Първата ми трудова книжка е от института. Осем месезца трудов стаж. Ама весело беше. Нали бях млад.

К6

Благодаря, благодаря!