Силата на тайното име 

Тайните имена на злото – изведени на светло

От край време човекът е познавал скритата силата на имената и словесните формули, които могат да предизвикват или предотвратяват определени събития. В най-древните общества е забранено напразното произнасяне на името на Бог, защото дори само изричането му, може да има разрушителна сила, а заклинанията, които променят световете са неразбираеми и нарочно укривани от непосветените. В ритуалите за инициация в различните култури – героите получават ново име, пазено в тайна от враговете, защото който узнае името – той придобива власт над силата на притежателя му.

Тук няма да се спирам на традициите по кръщаването на децата и наричанията, заложена в името като мисия, защита или благословия. /Етимологията на думите „наРЕчница“ и „оРИсница“ е също с корен от древното „РЕ/РО“ – слово/реч/.

По-ценно би било да се „разобличат“ различните имена на злото, за да се „ограби“ вредната му сила, закодирана в тях.

В българската фолклорна традиция честа практика е използването на евфемизми – смекчаващи /завоалирани/ названия за означаване на злото /болести, опасни зверове или смъртта/.  Всичко, което предизвиква страх е наричано с „благи“ имена, за да „не чуе дявола“ и „да не сърдим злото“. На болестите шарка и чума казвали – Медената и Сладката, баба Лешка и баба Чума, детските болести или израстъци по кожата, наричали Бабици.  Болестите били персонифицирани и възприемани като гости /“жълтата гостенка“ – туберкулозата/ или като роднини, като по този начин се надявали да приобщят „чуждото“ към „своето“ и така да го направят по-малко зловредно и страшно.  Същото се среща и при назоваването на хищни животни - баба Меца, Кумчо Вълчо и „Братята“, които са вълците от свитата на стария и най-страшен вълк, наричан Куцулан и Кривулан /наставката „-улан“ в славянските езици има демонологична семантика/.

В древни свещени текстове, свързани с космогонията на света, обаче, наблюдаваме съвсем друга логика. Злото не бива да се търпи, но да бъде разобличавано, владяно, връзвано и изхвърляно „вън“ /точно обратното на фолклорната традиция на „приобщаване“ на злото към „своето“/ . „Противете се на дявола и той ще бяга от вас" – думи на Св. Апостол Яков. Насърчава се нетърпимост към злото и задължителното му разобличаване, за да бъде прогонено, а не омилостивявано и търпяно от страх.

В един много древен текст – „Книгата Атам“ /„Космогония на Първия Човек“/ се разказва как Сатана се появява пред Атам в различни форми – първо като змия, а непосредствено след изпадането на човека от измеренията на райската градина, се явява имитиращ  самия Бог с голямо войнство. Но след като Атам се допитал в молитва до твореца си как да е сигурен кое е истината, при него е изпратен божий ангел, който му показал „Мистерията на Разкриването“, която се състои в разсъбличане прикритието на сатана, който е изваден в неговия собствен противен облик на „жаба с големи и грозни очи като тъмни дупки и с ръце и крака като пипала.“

Такава „Мистерия на Разкриването“ е описана и в друг текст от „Книга Лонгинус“ /“Хрониките на Лонгинус“/. Това е разказът на Лазар /възкресен от Христос – три дни след смъртта си/ за случката, когато Исус изгонва бяс от един младеж. Цитирам: „12:15,…. приближи се до младежа и рече: „Що си ти, Планино велика? Пред Зерувавела си поле. Вдигни се, премести се оттам и се хвърли в морето!“ 12:17, Аз /Лазар/, обаче, видях с отворени очи Планината в душата на младежа и проумях, че това беше изгледът на един много силен демон в живота на този човек, толкова силен, че беше могъщ и непоклатим като планина…...12:18, Видях и чух как Иисус го позна и го призова по името му, и как му заповяда да се махне оттам и да се хвърли в морето…..“. Може да се каже, че тук е представена една методология за овладяване и изгонване на злото вън от човека – чрез проникване в значението на името на това зло, то се обезсилва и става възможно за овладяване и отхвърляне.

Най-популярните имена на „главата“ на злото са Сатана и Дявол. Какви са дълбочините, скрити в семантиката на тези имена.

Сатана и арабското Шейтан произлизат от семитския корен  šṭn, със значение „враждебен“, „обвиняващ“, „който заговорничи срещу друг“. В Септуагинтата на гръцки се превежда като Дявол, дума с много по-негативна конотация от еврейското Сатана, и означава „клеветник“ или буквално „хвърлям напречно“/ „този, който хвърля пречка през пътя на друг“.

Доста по-многопластов прочит може да се направи през бохарския/богарски свещен език, по метода на д-р Стефан Гайд, който чрез такъв прочит разкрива изключителни дълбочини на текстове от книга „Откровение на Св. Апостол Йоан“ в четвъртия том от поредицата „Тракийското писмо декодирано“.

В името Сатана през бохарски език могат да се открият думи от семантичен корен:

СА-, със значение „дял, част, страна, търговец на“,

САТ-, със значение „садя,посаждам, хвърлям семе, опашка, пенис“,

АНА-, със значение „камък, мерна единица, каменен“ и

ТАНА-, със значение „мачкам с крак, тъпча, да е стъпкан, повален“.

Могат да се направят няколко импровизирани превода на името Сатана през бохарските корени:  

-          Делът му е - да е повален/стъпкан долу!

-          Опашка, която отмерва!

-          Този, който посажда камъни!

Веднага прави впечатление, че такива значения се потвърждават от библейските текстовете, където се споменава за сатаната.

Това, че делът му е да е повален и хвърлен на земята, е описано в Откровение на св.ап. Йоан 12 гл.: “ И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята … И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.” Тук се вижда, че злото завлича една част от ангелите именно чрез „опашката си“ и участта му е да бъде „свален на земята“. Но какво ни разкрива тайната на тези значения на имената и какви „слаби места“ на злото стават явни тук. Кодът е в това „сваляне“ на земята. Злото най-често е в „заземяването“, това окопаване на човека в земните неща – земните грижи, „долните“ измерения на ежедневието, нежеланието да погледнеш „нагоре“, към „небесните“, „възвишените“ измерения и цели, към „Бог, който е на Небето“.

Още по-големи тайни ни се откриват в значението на името на злия като „Посаждащ камъни“. Веднага може да се направи аналогия с Исусовата притча за почвите, на които се посява семето на вярата. Там се споменава за един вид „камениста почва“, където семето не може да се вкорени и така не дава плод. Но кои са тези камъни, които пречат на вярата на човека – не са ли именно закостенели представи и каменно сърце, „крепостите“ в ума на човека, които не му позволяват да разсъждава трезво и да се променя към добро.

Има и друга притча за сеячите, където Исус разказва за един земеделец, който пасял добри семена на нивата си, но през нощта „докато хората спят“, дошъл врагът му и засял плевели сред пшеницата, което станало явно, чак когато и двете семена поникнали… Ето отново злият, който се проявява като сеяч, който сее НОЩЕМ, т.е. когато човек е в тъмнина, неразбиране или леност, и после трябва да „жъне“ лошия плод от лошото семе на „врага“.

В името Дявол, през бохарски език откриваме тези семантичните корени:

ИА-, със значение „мия, къпя, магаре, пролом“ и

ВОЛ- , със значение „извън, противоположен, разхлабвам дисциплината, отпускам струните, отслабвам, тълкувам писание/сън, склонявам, събарям“ и близкото по звучене ВАЛ- , със значение „око“.

Можем да извадим следните имена от тези значения:

-          Този, който тълкува писанието

-          Този, който покварява/склонява/събаря

-          Магаре/Осел

-          Умива очите“ /“Замазва очите“/

За това, че дяволът се проявява като тълкувач на писаното/повелението на Бог, се говори още в книга „Битие“ от Библията. В образа на змия лукавият се домогва до Ева в райската градина и задава прочутия въпрос „Право ли рече Бог?“, с който поставя под съмнение казаното от Бога и така завлича човека в изпадането му от райските измерения на божието присъствие. В този контекст е и епизодът с броденето на Исус Христос в пустинята, където дяволът го изкушава и Му тълкува подвеждащо различни стихове от Светото писание. За това, че неговото тълкуване е злонамерено се подчертава и от останалите значения на корена ВОЛ- „склонявам, събарям и развалям дисциплината“.

В Библията магарето се свързва с „телесното“ и „материалното“.  Влизането

на Христос, възседнал на осле в Йерусалим, дни преди да бъде разпънат, е знамение за това, че той е покорил  „телесното, земното“; човешката воля на божията воля.

С какво може да е полезно това „разследване“ на значенията , „скрити“ в името Дявол? Отнесено към съвременния ни начин на живот, бих свързала всичко това с внимателно пресяване на тълкованието на случващото се около нас от медиите. Непоносимост към непрекъснатото облъчване с манипулативни внушения и предразсъдъци, водещи до загубата на критично мислене и разсъдителност. Често заглушаваме съвестта си и предпочитаме да тълкуваме нещата, както ни изнася, или по-точно, както изнася на „магарето“ в нас.

За финал бих пожелала на всички да не търпим злото, но да го изхвърляме вън от себе си , от света около себе си.  Живеейки в ерата на политкоректното говорене, да не се боим да назоваваме нещата с истинските им имена, независимо дали това е изобличително за някого. „Толерирането“ на злото явно не работи или по-скоро има негативени резултати, и рано или късно пак ще се върнем на изпитаната максима:  "Само истината освобождава!". А ако умишлено искаме да сменим имената на злото и да го назовем като нещо добро, то нямаме право да се оплакваме после, колко зло има в света...

Но най-страшното е, че днес заменяме имената на Доброто с по-завоалирани думи и това е наистина страшно… Думи като „майка“ , „съпруга“, Рождество Христово и даже името Мария се считат за накърняващи правата на някого - до къде може да стигне такава "цивилизация"?

Ася Василева
05.01.2022 г.