Реката на сълзите

Всичко в тази история е истина и се е случила точно така, както се разказва тук.

Започнало се с пресъхването на Подземната река в Старата гора.

Старата гора се намира на края на земята и в нея живеят хиляди дървета от хиляди години. Всяко дърво си има своя особен плод, с който се гордее и за който се грижи година след година.

В тази гора имало две добри съседки – Розовата ябълка и Сладката череша, които постоянно си общували и много се обичали.

Розовата ябълка била много горда с това, че имала най-дълбокия корен в гората. Всяка година от нея израствали нови клончета с още по-розови и ароматни ябълки.

Сладката череша  уважавала своята съседка и се възхищавала на плодовете й, защото тя била още млада и раждала по-малко сладки черешки, за които обаче се грижела като най-добра майка и с това надминавала всички майки в гората.

Розовата ябълка се нопоявала от Подземната река, защото с дълбокия си корен, само тя достигала до нея. Всички останали дървета пиели от Бистрия поток, който криволичел между дънерите им.

Но в един ужасен ден, страшен трус разлюлял гората. Толкова силен бил той, че разместил земята под дърветата. Когато всичко утихнало и бедствието спряло, Розовата ябълка с ужас установила, че корените и вече не достигат до Подземната река. Разместените пластове земя отклонили течението на подземните води.

Настъпили  тъжни дни за двете приятелки-съседки. Розовата ябълка започнала да съхне и краят й все по-бързо наближавал. Тази година тя не дала нито един плод, клоните й се чупели и падали безнадеждно. Сладката череша много тъжала за любимата си съседка и не знаела как да й помогне.

Един ден, на края на силите си, Розовата ябълка казала на своята приятелка:

-         Аз умирам и няма никакъв изход за спасение, но виждаш ли там, близо да корена ми е поникнал нежен филиз. Това е моята надежда. Ако го присадиш към своя ствол, той ще стане като част от теб и ще се храни от соковете ти. Направи това в името на приятелството ни и запази спомена за уникалния плод, който се е раждал от мен.

Така и станало. Приютила Сладката череша нежното клонче от Розовата ябълка и това останало като единствен жив спомен за злочестото дърво.

Черешата, която била наистина грижовна майка, обгърнала с цялата си любов новото си дете. Присаденото клонче заякнало и станало голям и силен клон.

Дошло време да  роди и първите си плодове. То много обичало Сладката череша заради грижите и всеотдайността й, но какво било изумлението му, когато от него  се родили розови ябълки. То страшно се объркало.  Помислило си, че е болно или се е изродило. Но тогава Сладката череша му казала, че е настъпил моментът да му разкаже важна за живота му история.

И така, Сладката череша разказала на Младата ябълка как се е появила на този свят и колко злощастна била съдбата на родителката й. Казала й, че трябва да се гордее с майка си, защото тя била единственото дърво с толкова дълбок  корен и такива прекрасни плодове.

Натъжила се крехката розова ябълка за съдбата на нещастната си майка. Обърнала клони към мястото, където някога се издигал гордият ствол на старата Розова ябълка и заплакала горчиво. Ден след ден от ябълковия  клон се сипели тежки сълзи и потъвали дълбоко в земята.

Така изминала цялата зима. Пролетните ветрове довели благодатните пролетни дъждове и събудили за живот цялатга гора. Само Сладката череша не можела да се зарадва докрай като гледала мъката на ябълковото клонче, което било съвсем съкрушено.

С пролетта долетели и сладкопойните птички. Едно славейче, което имало гнездо в клона  на Розовата ябълка, като видяло колко е тъжна решило да й помогне. То й казало, че познава най-старото и мъдро дърво в гората – Вековният дъб. Той знаел лек за всяка скръб.

Отлетяло славейчето и след няколко дни се върнало пълно с надежда. Доброто птиче едва си поемало дъх докато предавало думите на Вековния дъб.  Оказало се, че той знаел цялата история на Старата ябълка и тъжната  й дъщеря. Той знаел всичко, което се случва под земята на Старата гора. Очудващо и за самия него, който бил преживял толкова неща, за първи път виждал как от сълзите на едно нещастно дете,  под земята се е появил чуден поток.  Този поток напоявал най-дълбокия коренв гората – коренът  на старата Розава ябълка и тази пролет се очаквало да поникне нова издънка, която да съживи безценното и уникално дърво.

Безкрайно било щастието на Сладката череша и осиновената й дъщеря. От радост те се покрили целите в пролетни цветове и заухали прекрасно.

Те не откъсвали очи от мястото, където някога се издигала Розавата ябълка. Не чакали дълго и видяли как едно зелено клонче пробило черната земя.

То започнало бързо да заяква и стремително се издигало нагоре. До края на лятото се оформило стройно дръвче. Сладката череша и Младата ябълка не можели да му се нарадват. Ябълката като любяща сестра постоянно бдяла над нежния наследник. В един прекрасен есенен ден те сплели клоните си и сякаш станали едно.

От тогава изминали много години. В Старата гора отново гордо се издига една розова ябълка с много дълбок корен. Но най-чудното е, че между нея и красивата й съседка - Сладката череша, има един клон, който никой не може да разграничи – ябълков ли е или черешов.

Ето как това  тежко изпитание завинаги свързало две от най-красивите дървета в Старата гора. А тази история можете да чуете навсякъде по света, защото сладкопойният славей не спира да възпява майчината любов на Сладката череша и вълшебните дъщерни сълзи, който съживили цял един род!

Ася Василева

2006г.